ООН изчислява, че 1000 деца са станали ампутирани във войната в Газа

ООН изчислява, че хиляда деца в Газа са станали ампутирани от началото на конфликта през октомври. „Това е най-голямата група педиатрични ампутирани в историята“, ми каза наскоро Гасан Абу-Ситтах, базиран в Лондон пластичен и реконструктивен хирург, който специализира в педиатричната травма. Срещнах го в чакалнята на неговата клиника по пластична хирургия на лондонската Харли Стрийт и се разходихме до близката кръчма за чаша вода. Абу-Ситта, петдесет и четири годишен британски палестинец с ъгловато лице и нежни, дълбоко поставени очи, е лекувал деца, оцелели от войната през последните тридесет години в Ирак, Йемен, Сирия и другаде. В Газа Абу-Ситтах извършваше по шест ампутации на ден. „Понякога нямаш друга медицинска възможност“, обясни той. „Израелците бяха обкръжили кръвната банка, така че не можехме да правим кръвопреливания. Ако някой крайник кървеше обилно, трябваше да го ампутираме. Недостигът на основни медицински консумативи, дължащ се на блокади, също допринесе за броя на ампутациите. Без възможността за незабавно промиване на раната в операционната често възникват инфекции и гангрена. „Всяка военна рана се счита за мръсна“, каза ми Карин Хустер, медицинска сестра, която ръководи медицински екипи в Газа за Лекари без граници. „Това означава, че мнозина получават билет за операционната зала.“ За да отбележат сериозността на тези процедури и да скърбят, Абу-Ситтах и друг медицински персонал поставиха отрязаните крайници на деца в малки картонени кутии. Те надписаха кашоните с тиксо, върху което написаха име и част от тялото, и ги заровиха. В кръчмата той ми показа снимка, която беше направил на една такава кутия, на която пишеше „Салахадин, крак“. Някои ранени деца бяха твърде малки, за да знаят собствените си имена, добави той, разказвайки историята на човек с ампутирани крака, който е бил изваден от развалините като единственият оцелял след нападение.